РОДЪТ  БАЛАН

1.           Баланският род в Болград има за родоначальник един преселник от Сливен (България), (1828/1829 г.) – Мартин Тодоров - Балан, с прякор Балан от първична дума Бялан, понеже бил бял по плът и по влас. Тоя дядо на Балан живял 105 години. Бил сирак, отгледан от чичо си Тодор (от тук тръгва презимето Тодоров, порумънчено Теодоров, порусено Феодоров).

Родът бил многочислен. Първият син от рода (снимка) - Стоян Мартинов Балан (бащата на Александър) бил търговец с мануфактура. Заради по-изгоден поминък семейството му бе се изселило от родния си град Болград в с. Кубей. Ала пожар опропастил поминъка му; и последиците от това нататък са били тежки и тъжни за него и децата му.

Дядото Мартин останал вдовец и решил да призове назад първенеца си, който да остане наследник подир смъртта му. Това негово решение се дължало в голяма мяра на обичта му към снахата, майката на Алесандър.

Стоян отначало се отказал. Тогава дядото пада на колене, и моли в име на всичко за него свято, да не оставя баща си да чезне подобно бездомник. Сълзите в коленично смирение изтръгват …. от сина обещание, при първа възможност да напусне своето жителство в Кубей, за да поеме нов живот в Болград. Обещанието си баща му скрепил със скъп залог: дал на дядо му Мартин своята лична икона; дето бъде тя, там ще бъде и самия той. (И до сега са запазени родителителските икони: бащи­ната икона изобразява архидиякона Стефан, а майчината  - Успение Богородичино). Те били покровителите на дома им: пред тях са се правили възгласи и възлагали упования при всяка неволя. Заложе­ната у дядо му бащина икона наистина довела при него синът му Стоян с цялото му семейство.

Майката Мария, родена Грекова (снимка), е дъщеря на Панайот Греков (търговец на вълна и стопанин на бакалница, продавач на книги; общественик, просветен деец) и сестра на Димитър Греков (1847-1901) (снимка)— бъдещ държавник и премиер на България. Дядото по майчина линия бил не само приятел, но и помощник в народните и книжовни дела на великия български революционер Георги Раковски.

В период на кубейското им жителство Мария Тодорова-Балан гостувала неведнъж за по-дълго в Болград. Там при свои близки тя е изчаквала рождението на повечето свои деца. Пет от осемте нейни деца били родени в град Болград.

2.                       От немногото източници откриваме петимата видни братя, строители на новата българска държава.

Това са генерал Георги Тодоров, акад. Александър Теодоров – Балан, Мартин Тодоров,  проф. д-р Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.

Първородният син в семейството на Стоян и Мария Балан е Георги Тодоров,  роден в гр. Болград на 10 август 1858 г. (снимка). Опълченец, участник в Сръбско-българската война от 1885г., командир на победоносната Рилска дивизия, командващ ІІ и ІІІ армия. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Командува дивизия по време на  Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). През Първата световна война (1915 - 1918) ръководи Втора българска армия. От края на юни 1918 година е помощник-главнокомандуващ, а от 8 септември е главнокомандуващ на Действащата българска армия.

През 1919 година е уволнен от армията. През 1925 година съпругата му загива при атентата в църквата "Св. Неделя".

Генерал от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.

На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).

Награден е с:

• Орден „За храброст" II, III и IV степен, 2-ри клас;
• Орден „Св. Александър" I степен, IV степен и V степен;
• Орден „За военна заслуга" I степен и III степен;
• Орден „За заслуга";
• Османски орден „Лиякат";

Третият брат Мартин Теодоров е роден през 1864 г. в г. Болград (снимка), завършил гимназия в Болград и работил екзархийски учител в Прилеп и в Битоля; правник, кмет на София през 1904-1908 г., когато започва строителството на Централните хали, Софийската минерална баня и павирането на булварда "Цар Освободител” с прочулите се в цяла Европа жълти павета. Почива  през 1922 година.

Четвъртият син Атанас Теодоров, е роден през 1872 г. в г. Болград, професор от медицинския факултет на Софийския университет.

Заслужава да се отбележи приносът на проф. Атанас Теодоров за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелова в шумното дело № 205 от

1913 г. единствен професорът поддържа с куп документи тезата, че Яворов няма пръст в смъртта на съпругата си.

Петият брат Михаил Тодоров Балански е роден в г. Болград през 1876 г., машинен инженер в София, един от създателите на топлофикацията в България, осъществил проектите за Народна банка и Съдебната палата, загинал от бомбардировка на София на 10 януари 1944

3.      Малко по-подробно за втория син.

Александр Теодоров-Балан, е роден в село Кубей на връх Петковден (14.10.1859 г.). Понеже попът, отец Сава Беров, който го е кръстил, бил забравил да напише кръщелно свидетелство, записали го на 15-ти (стар стил) - 27 октомври (нов стил) 1859 г.

Ранните знания по български, румънски и руски език  са от майка му

Тя  говорила петте бесарабски езика, за което й завиждал баща му.

Преди да тръгнат на училище Александър и Георги можели да четат, научени от майка си.

Преподаването в Кубейското училище било тогава на руски език, ала учителите били българи. Ученето се удавало леко.

До 1869 година семейството Балан  живяло в Кубей.

Следва учението във Висшето Бесарабско-българско Централно училище в Комрат.

Презимето (фамилното име), под което го записали в училището било Мартынов, което позволявало на другарите му да си правят смешка и да му казват «мартышка» - маймуна.

Ала директорът на училището поправил това положение, уверил го че фамилното му име е Феодоров. С това име той изкарал учението си чак до последното стъпало.

След два месяца подготовка Александър постъпва във втори клас на Болградската гимназия наричана «Централно училище». Приет и записан е с презиме «Теодоров». Учи тук шест години: от 1872 до 1878.

След завършването на гимназията Александър тръгнал за София. Тогава в София се намирал на руска окупационна служба по финансова част по-големият му вуйчо Георги Греков.

С помощта на вуйчо си започнал първата си работа като секретар в окръжния съд. Един ден той сериозно заявил на вуйчо си Димитър, че тъкми да следва в Прага. Вуйчо му го съветвал да изчака още една година, но Александър с увереност на момче, което си мислило, че е вече голям мъдрец възразил: «Сега времената са такива, аз трябва да бързам».

Прекарва нелек живот в Прага (VIII.1879-VII.1882). Много работи, води и обществен живот (членува в българското дружество «Българска седянка», основано в Прага през 1880 г.).

След три години интензивна научна дейност в Прага, не скъсвайки ученето, заминава за Лайпциг да послуша славистика и в друг университет по ходатайство на министъра Иречек с намерение преди всичко тук да научи немки език.

4.           В Лайпциг той прекарва година и половина (VIII.1882 – III. 1884): занимава се с класическа философия, съвършенства гръцки и латински, учи немски,  готви се за изпити, пешейки дисертация и участва още и в «други книжевни залиси». През есента на 1883 представя в Прага написаната дисертация, която е одобрена.

Връщайки се от Прага за София минава през Болград, да види родителите си и двамата по-малки братя и сестри след седем години раздяла. Гостувайки у родителите си, той се насладявал от общуването с роднините си и близките, при които охотно и гордо го водела майка му.

Прекарва в Болград лятната си вакансия. Околностите на града разтваряли душата му и събуждали спомените: разхождал се по градския парк, преживявайки годините прекарани в гимназията; ходил на тяхното лозе, споменавайки прекараното тук време заедно с дядо си; посетил гробищата и църквата Св. Митрофан (гробовете на генерал Инзов и Димитър Мутен).

Връща се в София, започва да работи учител в гимназия. Учителския дълг поглъщал цялото му работно време. Той копнеел за свободна научна работа. Работил в библиотеката една година, бил секретар на дружеството «Славянска беседа». Осъзнал, че сгрешил, уволнявайки се от учителството, и пак написал молба да бъде приет в гимназията. Министъра на просветата заповядъл да е назначен в Пловдив. Но в София вече били настанени от Болград родителите на Балан, брат му, капитан Георги Тодоров. И когато той исказва желанието си да остане в София, министъра Тодор Иванчев му поставя хитро условие той сам да се уговори с Любомир Милетич, кой от тях да отиде в Пловдив. Александър постъпва достойно – заминава за Пловдив.

5.            В Пловдив той работи една година (I.1886 – VIII/1887).

По време на зрелостните изпити се запознава със своята бъдеща съпруга, преместена също от София - учителка в Пловдивската женска гимназия г-ца Юлия Гресо, родена през 1864 г. в Сан-Серг, горна Савоя.

От 1887 – и до края на живота си живее и работи в София като началник в министерството, директор на девическа гимназия и ректор на Висшето училище, днес Софийски университет «Климент охридски».

През 1888 те се женат с Юлия Гресо (снимка). Раждат им са 7 деца. 4-те си дъщери те погребват. Остават синовете им - Милко, Владимир и Станислав. (снимка)

Юлия почива от туберкулоза през 1923 г.

Синовете имат тежка, но достойна съдба.

Милко е професор по рентгенология и анатомия.

Владимир е авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете.

Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е смъртна. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.

Днес в София живее неговата внучка - историчката Теодора Апостолова (снимка), дъщеря на сина му инж. Владимир Теодоров-Балан.

Миналото лято, по време на курсовете в София, имахме среща  с Екатерина Апостолова (снимки) – дъщерята на Теодора и Панчо Апостолови, правнучката на ак. Александър Теодоров-Балан. Срещата беше много вълнуваща и познавателна. По същото време в София от Америка беше пристигнал и синът на Теодора, но поради могото ангажименти, не можа да дойде на срещата. Г-н Никола Карайванов, ръководителят на групата изнесе лекция за братята Тодорови, като по-подробно се спря на живота на 2-рия син - Александър. Катя ни разказа с какво й се запомнил прадядо й, какви приоритети имал, как се отнасял към живота, какви са били отношенията в семейството им. Разделихме се с пожелание за бъдещи срещи и най-вече когато ще се отбелязва 150-годишнината от рождението на бележития кубеец.

Какво е известно за племенниците на Александър, децата на братята му.

6.           Имаме сведения, че Елена Баланска, съпругата на д-р Мирчо Балански, син на петия, най-малък брат на акад. Александър Теодоров - Балан, инж. Михаил Балански много се занимавала с изучаването на рода Балан. Тя била  духовната дъщеря и продължителка на делото на академика. През целия си живот тя е работила в книгоиздаването и периодичния печат като коректор и стилов редактор. Неслучайно в края на дните си ученият й подарява своята книга "Залиси" с думи на благодарност и възхищение. Синът й Георги Балански е продължител на книжовната традиция в рода. 25 години се занимава с издаване на научно-технически трудове, основател и управител е на едно от първите след 1989 г. технически издателства - "Ню техник пъблишинг" и на списанията Computer и "Направи си сам". Другият й син Румен, професор и доктор на медицинските науки, продължава силно изявената в рода медицинска традиция. След проф. Атанас Теодоров и проф. Милко Балан може да се приеме като трето поколение професори по медицина във фамилията. Работи в областта на химичната канцерогенеза и има световно признание. Братята Георги и Румен пазят в дома си предадената им от техния баща, рентгенолога д-р Мирчо Балански, поздравителна телеграма на големия поет Николай Лилиев до дядо им, акад. Александър Балан. В нея по случай 95-годишнината на езиковеда поетът изповядва, че пред научния му подвиг той свежда глава.

За съжаление, не разполагаме с по-подробните данни за всички потомци на рода Балан. Балановският род трябва да се изучава от нас – кубейци. Защото тук в селото била е люлката му.